…слушах два концерта. Единия, на Виенската филхармония, услужливо ми поднесе Националната телевизия. За другия, софийския, традиционния от 1987 година Новогодишен концерт трябваше да отида в НДК. Услугите на обществената телевизия не стигнаха до него. Но за това ще стане дума малко по-късно в текста ми. Защото сега най-напред ми се иска да обърна внимание на важната, за мен, музикална страна на двете събития. Виенският концерт се дирижираше от 83-годишния Рикардо Мути. Концертът беше много добър, повече от нормалното за тези концерти. Мути „управляваше“ фантастично детайлите в кратките пиеси и макар че за седми път дирижира Новогодишен концерт с виенските филхармоници все имах чувството, че усмивките, които спорадично пробягваха през сериозното му лице издаваха неговото вълнение и задоволство. Съобщил е, че за последен път дирижира Новогодишен концерт. Ще видим, защото след първия си Новогодишен концерт във Виена през 1993 г. той е възкликнал: „Никога повече!“, но очевидно е размислил, защото го видяхме четири години по-късно пак на същото място. И още няколко пъти след това. Програмата на концерта не измени на традицията, още повече, че през 2025 се честват 200 години от рождението на Йохан Щраус-син. Аз лично съм пренаситена с негови творби, въпреки че, пак ще подчертая, тази година Мути показа на целия свят, как в една абсолютно позната творба може да се открият скрити залежи. Не разчиташе на огромния опит на оркестъра с този репертоар. Бе им подсказал още възможности в него, за което, видя се и оркестърът му бе благодарен. Всъщност това бе най-хубавото в концерта, който отдавна блести с гиздавата обстановка на залата на Музикферайн, но и с фантастичната й акустика – също, с тоалетите на публиката и с онзи лъх на традиция, който не може да не бъде почувстван.
В НДК на Новогодишния концерт Фестивалният симфоничен оркестър бе дирижиран от Емил Табаков, а програмата му, както винаги, разчиташе на разнообразието и бе изградена на принципа „сходства в композиционния почерк на различни композитори“. Предпочитам подобен подход. Така и задачите към диригента, солистите и оркестъра стават по-интересни, и за публиката се отваря възможност да опознае някои пиеси, които преди това не е чувала – Табаков винаги се стреми да има такива в програмата на 1 януари. Стреми се и успява също да привлича добри солисти. Тази година това бяха две млади дами – мецосопранът Светлина Стоянова и перкусионистката Виви Василева. И двете участваха за първи път в Новогодишния концерт. Музикално концертът в никакъв случай не отстъпваше на виенския – а и аз лично считам, че Табаков не е по-различно ниво диригент от Мути. Има известни разлики в географията на биографиите им, ако мога така да се изразя. Не е необходимо да изпадам в подробности, ще спомена само една: Мути става лауреат на конкурса за диригенти „Гуидо Кантели“ и веднага след това е поканен за музикален директор на фестивала „Маджо музикале Фиорентино“ и редовен участник в Залцбургския фестивал. Табаков печели лауреатско звание на конкурса за диригенти „Николай Малко“, след което се връща като асистент-диригент на Алипи Найденов, който беше главен диригент на филхармонията в Русе и за когото бе известно, че не натоварваше с концерти своите втори диригенти или асистенти. Така че световната слава обикновено е разглезена дама и предпочита по-лесните, утъпканите пътища към евентуалните си избраници.
Да се върна към настоящето – концертът в НДК бе наситен с качествено пресъздадена, с интересна музика – с творби, които публиката рядко може да чуе – като „Танц на комедиантите“ от „Продадена невеста“ на Сметана или увертюрата из операта „Звездата“ на Шабрие или Галоп на бандитите от Йохан Щраус-син. Настроение идваше от сцената, оркестърът отговаряше пълноценно и с енергия на диригента, който отново постигна брилянтен прочит на всяка една от пиесите, като изгради великолепна звукова картина. За празничността допринесоха много и двете солистки. Светлина Стоянова овладя сцената (тя наистина я пълни) с великолепното си музициране: брилянтни колоратури в арията на Анджелина, много сполучливо заиграване в балната ария на принц Орловски и абсолютно прелъстителна – и вокално, и пластично в Хабанерата от „Кармен“. Беше истинско удоволствие да я слушам и гледам. Естествено артистична е и Виви Василева, която пожела да изпълни част от Концерт за ударни и щрайх от композитора на предимно филмова музика Дани Елфман. Беше интересно да се чуе част от това произведение на изключително популярния по света Елфман, след като преди време чухме неговия виолончелов концерт с Готие Капюсон. И този път нe можах да разбера с какво толкова привлича концертната му музика изпълнителите – може би с повече възможности за изява, които неговата (на Елфман) популярност предлага на изпълнителите. Василева също е великолепна в своята професионална изява и предложи на публиката допълнително прочутата си „еко-импровизация“, като използва пластмасови бутилки за източник на звук. Гледах публиката, хората слушаха, съучастваха с интерес в създаването на общата атмосфера на концерта.
Човек все пак трябва да е щастлив, че сравнението между концертите в двете столици излиза в най-важната част – музиката. Казвам го, защото всичко останало от българската страна бе нашенско. Организаторите от НДК направиха няколко много странни движения: най-напред обявиха, че концертът ще е от 19 часа, след това смениха часа на 19.30. Естествено половината публика се изсипа за първоначално обявения час. Разпоредителите носеха табелки, на които пишеше Stuard (???). Не знам кой от новата управа е стигнал до това прозрение, но може би не си спомня мястото, на което тази дума се използва. Залата беше изключително студена и понеже очевидно важни държавни люде бяха решили да посетят концерта публиката, освен с неточния час, беше наказана и с пребъркване на чантите. Сюжетът продължи с програмките за концерта, в които липсваха имената „само“ на диригента, солистките и оркестъра. В самото изреждане на произведенията също имаше грешки, някои от които събуждат по-силни реакции от вдигане на вежди. Подобно непрофесионално отношение изисква само един тип мярка. Толкова за средата, в която се проведе софийското събитие! Защото сега трябва да отделя няколко реда и на абсолютното отсъствие на Българската национална телевизия.
На фона на постоянните хвалби, които се леят от екрана на БНТ по случай 65-годишнината й, задкулисно се случват някои неща, които не се обявяват така гръмко. Веднъж писах за гениалната идея на генералния директор на БНТ и дружинката около него предаването на (предимно класически музикални) събития по телевизията да се правят срещу пари. Не, не се дават пари на музикантите, а се искат от тях – от телевизията. Ако не дадеш пари – не получаваш телевизионно внимание. По-рано това безобразие (и то продължава) бе извършено по отношение на най-събрания, най-запазилия облика си и най-безкомпромисния репертоарно фестивал Мартенски музикални дни в Русе. Тогава писах по въпроса. Не че си правих илюзии, че ще има някакъв положителен ефект, но реших просто да оглася този факт. Сега се оказа, че БНТ е поискала този път от НДК сума, по-висока и от миналогодишната, която бе в размер на 3600 лева. За тази година сумата е стигнала до размер 10 хиляди лева. Може и да не е точна, не съм видяла „черно на бяло“ размера на искането, но някак съм склонна да повярвам докъде е стигнал финансовият мерак на генералния директор Кошлуков. От управленския борд Иванка Веселинова, Надя Миронова ( добавени към съвета на директорите като бонус- без конкурс) и Десислав Данов не са се съгласили да се плати сумата. Поначало концертът нямаше да е излъчен (отново) директно по БНТ, както ставаше десетилетия наред, а от няколко години, все по времето на Кошлуков, се записваше и се излъчваше когато е удобно на телевизията (според нейните критерии). Този път концертът беше обявен за 3 януари от 23 часа. Естествено не бе излъчен. Аз наистина не разбирам как се приемат, как се обосновават тези действия. Навсякъде по света движението на парите е в обратна посока. Представяте ли си как Виенската филхармония разпраща суми по цял свят? Дори и за виц не става. Защо все сме наопаки? Защо все се правим на тарикати едни спрямо други? А на самия първия януари, след виенския концерт, от БНТ повториха четиричасовото телевизионно изделие, наречено „България на два бала“. То заслужава отделен коментар, но не бих си губила времето за това. И когато Кошлуков ми се изправи от екрана да се хвали и с делови тон, авторитетно да ми говори за традициите на медията и успехите й, и отношението й към културата, няма как да му повярвам. Той персонално разби, унищожи традиция, която в България се създаде от 1 януари 1987 г. Не мога да разбера този специфичен вандализъм. Не мога да разбера неуважението към класическия музикант от човек с образование, с претенции, че и с отговорни функции на всичкото отгоре. И най-накрая бих искала все пак да подканя някой, който е оторизиран да контролира БНТ (СЕМ само за неприлични думи и некоректно политическо говорене ли взима мерки?) най-малкото да попита защо се прави това. Защо?